Паметник на Димитър Полянов - Карнобат

Димитър Полянов е псевдонимът на Димитър Иванов Попов, сред пионерите на социалистическата поезия у нас. Той вижда бял свят на 4 октомври 1876 година в Карнобат. Баща му е сред учредителите на местното читалище и членува в таен революционен комитет, подготвящ въстание срещу османската власт. Майка му участва в създаването на първото женско дружество в града. Още от ранна възраст Димитър изпитва силна симпатия към руския народ и култура. Докато е още младеж, се запознава с творбите на Пушкин и Некрасов, а идеите на Чернишевски и Добролюбов го вдъхновяват. Първите си творби написва, докато е ученик в Сливенската мъжка гимназия. През 1894 г. разказът му "Да не бях сиромах" е публикуван в сливенския вестник "Сиромашки защитник". След дипломирането си мечтае да стане художник, но скоро се отказва и заминава за Нанси, Франция, с намерение да учи медицина. По-късно в "Автобиография" си споменава, че френският език му открива световната класика и революционната литература, героите на Френската революция и Парижката комуна, което кара Ескулап да отстъпи на литературата и социализма. Поезията на Виктор Юго особено го впечатлява и от Франция изпраща няколко стихотворения, които му носят известност. Върнал се в България, Полянов окончателно се утвърждава като поет на пролетариата. Активно публикува във вестници като "Работнически другар", "Социалист", "Стрелочник", "Напред" и списания като "Дело", "Ден", "Ново време", "Борба". Тъй като не може да се издържа само с писане, работи като учител и чиновник, а по-късно служи като запасен офицер през Балканските, Междусъюзническата и Първата световна война.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви